Правни термини

Арбитражен съд - Недържавен съд, на който държавата предоставя да правораздава по гражданскоправни и търговскоправни спорове. Правораздавателната си компетентност черпи от волята на страните. В международната практика е познат като помирителен съд, арбитражна комисия, третейски съд. Арбитражният състав бива: едноличен или колективен. При колективен състав всяка страна посочва определен брой арбитри, а те от своя страна избират председател на състава, който ръководи заседанието. При този съд страните могат да определят освен арбитражния състав, който да реши делото, процедурата по делото и приложимия закон. Арбитражният съд бива: инцидентен (ad hoc) - създаден за решаване на определено дело и постоянен (институционен) - организиран да решава спорове, когато спорещите се обърнат към него. Постоянният бива: общ и особен.

Арбитражен състав - Състав от арбитри, избрани от страните или определени по предвиден от закона ред, със задача да разгледат конкретен спор по арбитражен ред. Обикновено съставът е от трима арбитри, но по съгласие на страните могат да определят и друг брой. Съставът бива едноличен и колегиален. Колегиалният състав се ръководи от председател, който се избира от арбитрите.

"Арбитражна такса" е сумата, която се събира за покриване на общите разноски на Арбитражния съд, включително възнаграждението на арбитрите. (Параграф 1 ал. 2 от Тарифа за арбитражните такси и разноски по вътрешни дела, които се разглеждат от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.)

Арбитражно споразумение - Самостоятелен договор или договорна клауза, с която страните предоставят на арбитражен съд да реши съществуващ или бъдещ спор между тях. Недействителността на материалноправните разпоредби на договора не се отразява на арбитражната клауза. Действителността на арбитражното споразумение се определя съобразно закона, общите и особените разпоредби на договорите. Съгласно българското законодателство арбитражно споразумение може да бъде сключвано единствено за решаване на имуществени спорове. Арбитражният съд не е компетентен да се произнася по спор, който има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение (вж. чл. 19 ГПК).

"Депозит" е сумата, събирана за разноските, които се правят по отделните дела за призоваване и съобщения, за връчване на книжа, за преводач, за водене на стенографски протокол, за издаване на удостоверения и други подобни. (Параграф 1 ал. 3 от Тарифа за арбитражните такси и разноски по вътрешни дела, които се разглеждат от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.)

Клауза за арбитраж, препоръчана от АС при БТПП.

"Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения."

Пояснения:

 1.Извън компетентността на Арбитражния съд са спорове за вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

2.Препоръчаната арбитражна клауза е приложима както по вътрешни, така и по международни търговски и граждански договори. По външнотърговските договори уместно е страните в арбитражната клауза да уговорят и приложимото материално право.

Възнаграждението, което длъжникът престира на своя кредитор в пари или заместими вещи, загдето ползва същите. Лихвата се дължи обикновено във вещи, еднородни с ползваните: при парично задължение лихвата е в пари, а при заместими вещи - вещи от същия род. Обикновено лихвата се пресмята в проценти за определено време. Тя е граждански плод, защото се дължи по силата на правоотношение. Задължението за лихва е акцесорно. Предпоставя наличието на друго главно правоотношение. С погасяване на главното задължение се погасявай задължението за лихва. Обезпечението на главното задължение обезпечава и лихвата. Лихвата като задължение е относително самостоятелна. Плащането на лихвите не погасява главното задължение. Подлежи на самостоятелна защита отделно от главното правоотношение. Лихвата бива: договорна - когато възниква от договор между кредитора и длъжника, и законна - когато възниква от закона. Договорът за лихва трябва да бъде писмен.